Виртуална книга на Радост Даскалова
Постинги в блога
09.03 15:03 -
В очакване на вехтошаря
Панталон и пола в нацъфтялата нива.
(Беше Селинджър казал, че в ръж.)
Тя с плисе го докосва, той - с крачол я обвива...
Тя е вече жена, той пък - мъж.
После ясно - тя бяла е, той е във черно
сред шампанско, гълчава, цветя...
И заспиват прегърнати и уморени
чак след гостите - на сутринта.
Скоро вън, на въжето, прострени се веят
панталонче и малка пола,
а големите важно до тях се люлеят -
мама с татко си имат деца.
След години просторът на двора пустее.
Само стар панталон и пола
мълчаливо се сгушват, скатани в прането,
и докосват се - цип до плоха.
Отминава ги времето и в чекмеджето
панталонът прибран е да спи,
а полата понякога в скута си вечер
го прегръща и тъжна мълчи.
И накрая и тя се преселва при него -
панталон и пола дремят с гънки накръст.
Вехтошаря очакват кога ще ги вземе
и сънуват онази разцъфнала ръж.
Радост Даскалова
(Беше Селинджър казал, че в ръж.)
Тя с плисе го докосва, той - с крачол я обвива...
Тя е вече жена, той пък - мъж.
После ясно - тя бяла е, той е във черно
сред шампанско, гълчава, цветя...
И заспиват прегърнати и уморени
чак след гостите - на сутринта.
Скоро вън, на въжето, прострени се веят
панталонче и малка пола,
а големите важно до тях се люлеят -
мама с татко си имат деца.
След години просторът на двора пустее.
Само стар панталон и пола
мълчаливо се сгушват, скатани в прането,
и докосват се - цип до плоха.
Отминава ги времето и в чекмеджето
панталонът прибран е да спи,
а полата понякога в скута си вечер
го прегръща и тъжна мълчи.
И накрая и тя се преселва при него -
панталон и пола дремят с гънки накръст.
Вехтошаря очакват кога ще ги вземе
и сънуват онази разцъфнала ръж.
Радост Даскалова
01.03 21:51 -
Как се прави сладко от акация
http://www.youtube.com/watch?v=E-af-k2P0g4
Стисна небето юмруци и после заплака,
смрежи окото си в цвят на кобалт,
плисна сърдито и висна внезапни ръкави,
чак до ленивия градски асфалт.
Май се разшета, оставил на мира за кратко,
шлейфа на новата цветна дъга,
за да приготви от дъжд и акации сладко -
шефът-сладкар си го бива в това.
Два чифта стъпки, задъхани по тротоара,
счупен в пороя сгъваем чадър,
стряхата от аромат под акация стара,
моето токче сред шепа чакъл.
Грапав и леко смутен смях, на ситни кристали,
твоите длани по мокрия ствол,
гроздове цвят, от проливния дъжд натежали
в дъхав, акациев, бял ореол.
Устни до устни и тръпка до шепот се сипва,
с жеста на моята дълга коса,
твоите мигли, припърхали мамещо близко,
буза в парфюма на майска вода.
Кипнали люляци, с погледи от любопитство,
празната улица клоква в реки,
гъстите клони, приведени толкова ниско,
че да не видим кога превали.
Май преброи след проливния дъжд по паважа,
всяко изронено бяло цветче.
Двеста цветлета за сладко му стигат, и даже,
с нас ако смята - сме двеста и две.
Стисна небето юмруци и после заплака,
смрежи окото си в цвят на кобалт,
плисна сърдито и висна внезапни ръкави,
чак до ленивия градски асфалт.
Май се разшета, оставил на мира за кратко,
шлейфа на новата цветна дъга,
за да приготви от дъжд и акации сладко -
шефът-сладкар си го бива в това.
Два чифта стъпки, задъхани по тротоара,
счупен в пороя сгъваем чадър,
стряхата от аромат под акация стара,
моето токче сред шепа чакъл.
Грапав и леко смутен смях, на ситни кристали,
твоите длани по мокрия ствол,
гроздове цвят, от проливния дъжд натежали
в дъхав, акациев, бял ореол.
Устни до устни и тръпка до шепот се сипва,
с жеста на моята дълга коса,
твоите мигли, припърхали мамещо близко,
буза в парфюма на майска вода.
Кипнали люляци, с погледи от любопитство,
празната улица клоква в реки,
гъстите клони, приведени толкова ниско,
че да не видим кога превали.
Май преброи след проливния дъжд по паважа,
всяко изронено бяло цветче.
Двеста цветлета за сладко му стигат, и даже,
с нас ако смята - сме двеста и две.
26.02 13:22 -
Аз съм грахчето
*писано под 20 броя дюшеци
Златоперести облаци - ранни петлета,
каляската теглят на дон Портокал.
Ще преглътна и този път тая проклета,
на изгрев пристигаща, моя печал.
И поредният принц ще си тръгне от мене
натъртен, измъчен, и цял в синини.
Ще остана под празната, пищна постеля,
подсмърчаща тихо да роня сълзи.
Ще подпитват ехидно екип царедворци:
"Е, спахте ли, принце, доволно добре?"
Ще потриват ръчички в любезно притворство,
а той ще отвърне свенливо: "Ах, не...
Неудобна постеля, комай, че се случи,
и цялата нощ не затворих очи...
Все убиваше нещо, макар съм научен,
да не вдигам тревога за две синини!"
И във радостна глъчка ще гръмне двореца,
че тестът доказва добро потекло,
и понеже е принц, заслужава принцеса,
а не близостта на презряно зърно.
Във такива моменти ми иде в земята,
да се проваля, от обида и срам...
И не ми е до изгреви в ярка позлата,
ни за дон Портокал искам нещо да знам.
Ще преглътна за сетен път тая проклета,
от поредица принцове, моя тъга.
Но за милост се моля! - Не под дюшеци...
Заровете ме в някоя рохка леха.
Златоперести облаци - ранни петлета,
каляската теглят на дон Портокал.
Ще преглътна и този път тая проклета,
на изгрев пристигаща, моя печал.
И поредният принц ще си тръгне от мене
натъртен, измъчен, и цял в синини.
Ще остана под празната, пищна постеля,
подсмърчаща тихо да роня сълзи.
Ще подпитват ехидно екип царедворци:
"Е, спахте ли, принце, доволно добре?"
Ще потриват ръчички в любезно притворство,
а той ще отвърне свенливо: "Ах, не...
Неудобна постеля, комай, че се случи,
и цялата нощ не затворих очи...
Все убиваше нещо, макар съм научен,
да не вдигам тревога за две синини!"
И във радостна глъчка ще гръмне двореца,
че тестът доказва добро потекло,
и понеже е принц, заслужава принцеса,
а не близостта на презряно зърно.
Във такива моменти ми иде в земята,
да се проваля, от обида и срам...
И не ми е до изгреви в ярка позлата,
ни за дон Портокал искам нещо да знам.
Ще преглътна за сетен път тая проклета,
от поредица принцове, моя тъга.
Но за милост се моля! - Не под дюшеци...
Заровете ме в някоя рохка леха.
17.02 01:29 -
Колко черен е дяволът?
Колко черен е дяволът?
Как да знаеш точно колко е черен дяволът?
Кой от тях "малък дявол" е, кой е голям?
В тези тънки преценки единствен съветник е лявото.
Ерго - сам му мисли и досещай се сам!
И като първолаци - всеки в свои боички
го рисуваме - дявол различен по цвят и размер.
И сами му се стряскаме - бил с крилца, бил с рогички
(още повече, ако се случи по-чер).
А после се учим как да му прощаваме.
Но и с прошката пак неизвестно ни е - докъде?
И се връщаме пак при теглилката вляво -
просто дявол и прошка се мерят с сърце.
Но понеже за мен ли, твърде черен е дяволът,
или нещо "кантарчето" ми е с дефект -
със лимит ми е прошката, да ме прощавате.
Все скъпя се на прошки - не ми са с цена "две за лев".
Как прошка да дам на насилника и педофила?...
как на онзи със дума или със умисъл убил?
Че нали той след време, опростен ще се хили,
и ще кара по старому - точно какъвто е бил.
Затова - оставете ме при първолаците.
Да рисувам във черно и меря с сърце както знам.
Въобще не ми пука, че ще съм с повтарячите -
колко черен е дяволът - всеки решава си сам.
12.02 17:15 -
Балада
музика
Жълти листа като плахи секунди
капят по мене от стария бряст.
Толкова празна съм, че ми е чудно -
аз ли съм още или не съм аз.
Вече не мога дори да заплача.
Тихо е времето, тихо е в мен.
Само листата на бряста прекрачват
право в смъртта си с безмълвен рефрен.
Е, покръжи ми сърцето по тебе,
във пируети край тебе летя...
После, ненужно, се сгуши и легна -
жълто листенце на хладна земя...
После ще дойде дъждът, ще закапе
на монотонни студени сълзи...
После слана ще го сгърчва и хапе,
докато то чак докрай се стопи...
Жълти листа като тихи секунди
късия птичи живот ми броят.
Този, когото избрах, не ме пусна
нито в сърцето си, нито в ума...
08.02 13:56 -
Брокатена прегръдка
музика
Брокатена прегръдка
Тъмносиня брокатена нощ.
Не заспивам - уви...не заспивам.
И люлея небесния кош,
а съм малка - зърно от смокиня.
А съм само очи и небе
и на двадесет грама от тлена.
И е странно - как "просто човек"
ще приспива безсънна вселена.
Тя ме гледа с харман от слънца
и си тръсва петльовия гребен.
И не спи...и не спи от инат,
че приспива я някакъв земен.
Тя не знае защо аз не спя.
Че броката й като люлея,
аз прегръщам и някого там,
който също живее във нея.
31.01 13:17 -
Хоризонт за вас
Днес в 16.30 българско време в програмата Хоризонт за вас на Българско радио - разговор на Калин Катев и моя милост Радост Даскалова.
http://213.222.53.195/horizontlive
Разговорът за тези, които не можаха да го чуят е на следния линк:
http://www.hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=5076&postdays=0&postorder=asc&start=0
http://213.222.53.195/horizontlive
Разговорът за тези, които не можаха да го чуят е на следния линк:
http://www.hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=5076&postdays=0&postorder=asc&start=0
25.01 14:39 -
Millies cookies
Millies cookies
(домакинска поезия)
Ръцете ми миришат на ванилия,
на бял и черен шоколад.
Набухва двойно в купата ми сивият,
по януарски свит в дома си свят.
Бароковото бюстие на зимата
бродира по стъклата хлад,
и каталясал вятърът от климата,
спи при бисквитките ми с шоколад.
Навил си е опашката и като смок,
по реотаните примрял,
спирално вее електрическия ток,
разтапящ шоколада черно-бял.
А времето е скрипнало и с вълчи зъб
оголва сивото до сняг -
спиралата да отрече и в плосък кръг
да ме държи като константен знак.
Замесих сивото, пека бисквитите -
досущ са мънички слънца.
Не вярвам да е някакво откритие -
сив ден и двата вида шоколад.
Ръцете ми миришат на ванилия.
Кръгът - в спирала върнат пак.
И сякаш...по не е във сиво сивият,
по януарски свит в дома си свят.
*Millies cookies - известна рецепта бисквити с шоколад.
(домакинска поезия)
Ръцете ми миришат на ванилия,
на бял и черен шоколад.
Набухва двойно в купата ми сивият,
по януарски свит в дома си свят.
Бароковото бюстие на зимата
бродира по стъклата хлад,
и каталясал вятърът от климата,
спи при бисквитките ми с шоколад.
Навил си е опашката и като смок,
по реотаните примрял,
спирално вее електрическия ток,
разтапящ шоколада черно-бял.
А времето е скрипнало и с вълчи зъб
оголва сивото до сняг -
спиралата да отрече и в плосък кръг
да ме държи като константен знак.
Замесих сивото, пека бисквитите -
досущ са мънички слънца.
Не вярвам да е някакво откритие -
сив ден и двата вида шоколад.
Ръцете ми миришат на ванилия.
Кръгът - в спирала върнат пак.
И сякаш...по не е във сиво сивият,
по януарски свит в дома си свят.
*Millies cookies - известна рецепта бисквити с шоколад.
18.01 15:47 -
Стъкленото човече с копчето
То живее във синьото стъклено копче
на бебешка дрешка със обла яка.
То е някакъв ден между "вече" и "още",
не говори, не ходи и няма коса.
Размотава несръчно със пръсти кончето,
на което пришит е прозрачният свят
на ажури във крехкото синьо където,
прибрани за него нещата стоят.
Човечето има юрганче на зайци
и плюшено куче със лачен каиш,
и някаква смътна идея за майка,
със дъха си на мляко, зад тези стени.
Надниква небето на рошави шарки
през прозореца пълен със млада асма,
за поклон се привежда над детска кошарка -
пред човечето с копчето скланя глава.
А то се усмихва и гука от радост
на разшитото копче и синия цвят,
и на малкото чудо да не притежава,
но да има в ръката си целия свят.
на бебешка дрешка със обла яка.
То е някакъв ден между "вече" и "още",
не говори, не ходи и няма коса.
Размотава несръчно със пръсти кончето,
на което пришит е прозрачният свят
на ажури във крехкото синьо където,
прибрани за него нещата стоят.
Човечето има юрганче на зайци
и плюшено куче със лачен каиш,
и някаква смътна идея за майка,
със дъха си на мляко, зад тези стени.
Надниква небето на рошави шарки
през прозореца пълен със млада асма,
за поклон се привежда над детска кошарка -
пред човечето с копчето скланя глава.
А то се усмихва и гука от радост
на разшитото копче и синия цвят,
и на малкото чудо да не притежава,
но да има в ръката си целия свят.
14.01 11:58 -
Скучен филм
Малки стаички, тесни прозорци,
къси зъби и дребни души -
всеки с крепост зад своята порта
и коминчето само дими.
Само вятърът бодро развява
на простора кирливо пране.
От досада снегът се прозява
и натрупва лениво до колене.
Зад пердетата пълно с герои.
Надминават дори Холивуд
в екшън-трилъри, хорър, ситкоми,
криминали, сапунки и spoof.
Терминатори, нинджи, пророци -
всеки в своето частно кресло,
в монолози на гъсти потоци,
своя роля играе от - до.
Трият лапички его до его,
зяпат гладни за целия свят
и преди да отхапят от него -
предварително с бой го делят.
Малки хора - забравени гари,
къси пръсти и ситни души.
На комини не вярвам! Цигара
си припалвам, макар че вали.
къси зъби и дребни души -
всеки с крепост зад своята порта
и коминчето само дими.
Само вятърът бодро развява
на простора кирливо пране.
От досада снегът се прозява
и натрупва лениво до колене.
Зад пердетата пълно с герои.
Надминават дори Холивуд
в екшън-трилъри, хорър, ситкоми,
криминали, сапунки и spoof.
Терминатори, нинджи, пророци -
всеки в своето частно кресло,
в монолози на гъсти потоци,
своя роля играе от - до.
Трият лапички его до его,
зяпат гладни за целия свят
и преди да отхапят от него -
предварително с бой го делят.
Малки хора - забравени гари,
къси пръсти и ситни души.
На комини не вярвам! Цигара
си припалвам, макар че вали.
Търсене
За този блог
Гласове: 6940
Блогрол