Виртуална книга на Радост Даскалова
Постинги в блога
08.02 13:56 -
Брокатена прегръдка
музика
Брокатена прегръдка
Тъмносиня брокатена нощ.
Не заспивам - уви...не заспивам.
И люлея небесния кош,
а съм малка - зърно от смокиня.
А съм само очи и небе
и на двадесет грама от тлена.
И е странно - как "просто човек"
ще приспива безсънна вселена.
Тя ме гледа с харман от слънца
и си тръсва петльовия гребен.
И не спи...и не спи от инат,
че приспива я някакъв земен.
Тя не знае защо аз не спя.
Че броката й като люлея,
аз прегръщам и някого там,
който също живее във нея.
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 68 Коментари: 14
Тагове: прегръдка, брокатена
Последна промяна: 08.02 19:40
Прочетен: 68 Коментари: 14
Тагове: прегръдка, брокатена
Последна промяна: 08.02 19:40
31.01 13:17 -
Хоризонт за вас
Днес в 16.30 българско време в програмата Хоризонт за вас на Българско радио - разговор на Калин Катев и моя милост Радост Даскалова.
http://213.222.53.195/horizontlive
Разговорът за тези, които не можаха да го чуят е на следния линк:
http://www.hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=5076&postdays=0&postorder=asc&start=0
http://213.222.53.195/horizontlive
Разговорът за тези, които не можаха да го чуят е на следния линк:
http://www.hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=5076&postdays=0&postorder=asc&start=0
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 128 Коментари: 13
Тагове: хоризонт за вас
Последна промяна: 02.02 13:05
Прочетен: 128 Коментари: 13
Тагове: хоризонт за вас
Последна промяна: 02.02 13:05
25.01 14:39 -
Millies cookies
Millies cookies
(домакинска поезия)
Ръцете ми миришат на ванилия,
на бял и черен шоколад.
Набухва двойно в купата ми сивият,
по януарски свит в дома си свят.
Бароковото бюстие на зимата
бродира по стъклата хлад,
и каталясал вятърът от климата,
спи при бисквитките ми с шоколад.
Навил си е опашката и като смок,
по реотаните примрял,
спирално вее електрическия ток,
разтапящ шоколада черно-бял.
А времето е скрипнало и с вълчи зъб
оголва сивото до сняг -
спиралата да отрече и в плосък кръг
да ме държи като константен знак.
Замесих сивото, пека бисквитите -
досущ са мънички слънца.
Не вярвам да е някакво откритие -
сив ден и двата вида шоколад.
Ръцете ми миришат на ванилия.
Кръгът - в спирала върнат пак.
И сякаш...по не е във сиво сивият,
по януарски свит в дома си свят.
*Millies cookies - известна рецепта бисквити с шоколад.
(домакинска поезия)
Ръцете ми миришат на ванилия,
на бял и черен шоколад.
Набухва двойно в купата ми сивият,
по януарски свит в дома си свят.
Бароковото бюстие на зимата
бродира по стъклата хлад,
и каталясал вятърът от климата,
спи при бисквитките ми с шоколад.
Навил си е опашката и като смок,
по реотаните примрял,
спирално вее електрическия ток,
разтапящ шоколада черно-бял.
А времето е скрипнало и с вълчи зъб
оголва сивото до сняг -
спиралата да отрече и в плосък кръг
да ме държи като константен знак.
Замесих сивото, пека бисквитите -
досущ са мънички слънца.
Не вярвам да е някакво откритие -
сив ден и двата вида шоколад.
Ръцете ми миришат на ванилия.
Кръгът - в спирала върнат пак.
И сякаш...по не е във сиво сивият,
по януарски свит в дома си свят.
*Millies cookies - известна рецепта бисквити с шоколад.
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 91 Коментари: 6
Тагове: millies cookies
Последна промяна: 26.01 13:54
Прочетен: 91 Коментари: 6
Тагове: millies cookies
Последна промяна: 26.01 13:54
18.01 15:47 -
Стъкленото човече с копчето
То живее във синьото стъклено копче
на бебешка дрешка със обла яка.
То е някакъв ден между "вече" и "още",
не говори, не ходи и няма коса.
Размотава несръчно със пръсти кончето,
на което пришит е прозрачният свят
на ажури във крехкото синьо където,
прибрани за него нещата стоят.
Човечето има юрганче на зайци
и плюшено куче със лачен каиш,
и някаква смътна идея за майка,
със дъха си на мляко, зад тези стени.
Надниква небето на рошави шарки
през прозореца пълен със млада асма,
за поклон се привежда над детска кошарка -
пред човечето с копчето скланя глава.
А то се усмихва и гука от радост
на разшитото копче и синия цвят,
и на малкото чудо да не притежава,
но да има в ръката си целия свят.
на бебешка дрешка със обла яка.
То е някакъв ден между "вече" и "още",
не говори, не ходи и няма коса.
Размотава несръчно със пръсти кончето,
на което пришит е прозрачният свят
на ажури във крехкото синьо където,
прибрани за него нещата стоят.
Човечето има юрганче на зайци
и плюшено куче със лачен каиш,
и някаква смътна идея за майка,
със дъха си на мляко, зад тези стени.
Надниква небето на рошави шарки
през прозореца пълен със млада асма,
за поклон се привежда над детска кошарка -
пред човечето с копчето скланя глава.
А то се усмихва и гука от радост
на разшитото копче и синия цвят,
и на малкото чудо да не притежава,
но да има в ръката си целия свят.
14.01 11:58 -
Скучен филм
Малки стаички, тесни прозорци,
къси зъби и дребни души -
всеки с крепост зад своята порта
и коминчето само дими.
Само вятърът бодро развява
на простора кирливо пране.
От досада снегът се прозява
и натрупва лениво до колене.
Зад пердетата пълно с герои.
Надминават дори Холивуд
в екшън-трилъри, хорър, ситкоми,
криминали, сапунки и spoof.
Терминатори, нинджи, пророци -
всеки в своето частно кресло,
в монолози на гъсти потоци,
своя роля играе от - до.
Трият лапички его до его,
зяпат гладни за целия свят
и преди да отхапят от него -
предварително с бой го делят.
Малки хора - забравени гари,
къси пръсти и ситни души.
На комини не вярвам! Цигара
си припалвам, макар че вали.
къси зъби и дребни души -
всеки с крепост зад своята порта
и коминчето само дими.
Само вятърът бодро развява
на простора кирливо пране.
От досада снегът се прозява
и натрупва лениво до колене.
Зад пердетата пълно с герои.
Надминават дори Холивуд
в екшън-трилъри, хорър, ситкоми,
криминали, сапунки и spoof.
Терминатори, нинджи, пророци -
всеки в своето частно кресло,
в монолози на гъсти потоци,
своя роля играе от - до.
Трият лапички его до его,
зяпат гладни за целия свят
и преди да отхапят от него -
предварително с бой го делят.
Малки хора - забравени гари,
къси пръсти и ситни души.
На комини не вярвам! Цигара
си припалвам, макар че вали.
11.01 18:54 -
Ehwaz
*Ehwaz
музика
Този кон ме очаква отдавна на хълма.
Инкрустира в луните ми фин силует -
как във сини треви е нагазил до хълбок,
как е шия извил - без юзда, без въже.
Как, издул барелефи от мускули, диша
с разширени от тичане ноздри и как
с грациозна походка контура си движи
в тъмнината, проблеснал око с цвят на мрак.
Знам, че мене очаква и дългата грива,
неслучайно е сякаш моя коса.
Мене вика, когато призивно процвилва.
Затова - цял живот все нататък вървя.
По корем и по лакти към него се влача
и нагоре, по хълма - тъжен Сизиф,
все избутвам по моя си, странния, начин
на живота си камъка - ръбест и сив.
Някой ден ще се срещнем там, горе, със коня.
Ще е праскова утрото на ранина.
Ще се срутва животът ми-камък надолу,
спрял да бъде за мене досадна юзда.
Този кон ми е тръгнал по вените в синьо
и през сбруята "време" ще го допълзя.
Моят кон - във небето камея изписал
с най-желаната руна - за свобода.
музика
Този кон ме очаква отдавна на хълма.
Инкрустира в луните ми фин силует -
как във сини треви е нагазил до хълбок,
как е шия извил - без юзда, без въже.
Как, издул барелефи от мускули, диша
с разширени от тичане ноздри и как
с грациозна походка контура си движи
в тъмнината, проблеснал око с цвят на мрак.
Знам, че мене очаква и дългата грива,
неслучайно е сякаш моя коса.
Мене вика, когато призивно процвилва.
Затова - цял живот все нататък вървя.
По корем и по лакти към него се влача
и нагоре, по хълма - тъжен Сизиф,
все избутвам по моя си, странния, начин
на живота си камъка - ръбест и сив.
Някой ден ще се срещнем там, горе, със коня.
Ще е праскова утрото на ранина.
Ще се срутва животът ми-камък надолу,
спрял да бъде за мене досадна юзда.
Този кон ми е тръгнал по вените в синьо
и през сбруята "време" ще го допълзя.
Моят кон - във небето камея изписал
с най-желаната руна - за свобода.
18.12.2009 14:36 -
Картичка за блогерите
Merry Christmas and Happy New Year на всички блогери!!!
Радост
---------------------------------------------------------------------
Линк към електронната ми стихосбирка "Мили мой":
http://www.hulite.net/modules.php?name=e-books&sa=pay_book&sid=110017
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 281 Коментари: 7
Тагове: картичка
Последна промяна: 20.12.2009 13:01
Прочетен: 281 Коментари: 7
Тагове: картичка
Последна промяна: 20.12.2009 13:01
14.12.2009 15:27 -
Жената-цигулка
Жената-цигулка
(На моята Л.)
http://www.youtube.com/watch?v=jtYVY4g5-hA
Тя винаги плаче, когато звучи Piazzolla -
тогава е опната струна от клетка за птици.
Тогава седи на перваза и малка, и гола,
наронва живота си в шепичка гладни трохици
Минават през нея сезони,
вибрации, хора.
И тя ги бележи със звук, както те я бележат -
една вокализа за хляб и отворен прозорец,
готова да храни крила с резонанс на надежда.
А толкова малко й трябва, че няма да стигне
дори на врабче да се разчирика от ситост -
ръката, която умело по нейните мигли
изсвирила би най-прекрасната,
чистата квинта.
Тя още очаква, приседнала там, на перваза
И струните в нея пропяват на вятъра зимен.
Жената-цигулка не е всеизвестен Amati,
но е инструментът,
на който и Господ би свирил.
Радост Даскалова
(На моята Л.)
http://www.youtube.com/watch?v=jtYVY4g5-hA
Тя винаги плаче, когато звучи Piazzolla -
тогава е опната струна от клетка за птици.
Тогава седи на перваза и малка, и гола,
наронва живота си в шепичка гладни трохици
Минават през нея сезони,
вибрации, хора.
И тя ги бележи със звук, както те я бележат -
една вокализа за хляб и отворен прозорец,
готова да храни крила с резонанс на надежда.
А толкова малко й трябва, че няма да стигне
дори на врабче да се разчирика от ситост -
ръката, която умело по нейните мигли
изсвирила би най-прекрасната,
чистата квинта.
Тя още очаква, приседнала там, на перваза
И струните в нея пропяват на вятъра зимен.
Жената-цигулка не е всеизвестен Amati,
но е инструментът,
на който и Господ би свирил.
Радост Даскалова
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 122 Коментари: 6
Тагове: жената-цигулка
Последна промяна: 14.12.2009 15:28
Прочетен: 122 Коментари: 6
Тагове: жената-цигулка
Последна промяна: 14.12.2009 15:28
12.12.2009 12:41 -
Хребетът на дракона
Зеленият дракон поклати глава -
на никого още не беше потребен.
Опашка прибра, сви на осем крила
и сля си гръбнака със скалния гребен.
Загледа се тъжен в бакър как пламти
тавата на залеза, димна от смога.
"Все още не съм за човешки очи -
човеците още са в друга епоха."
Зеленият дракон обърна глава,
въздъхна, покри си гърба със глогини,
престори се на планина и заспа
за още най-малко хиляда години.
на никого още не беше потребен.
Опашка прибра, сви на осем крила
и сля си гръбнака със скалния гребен.
Загледа се тъжен в бакър как пламти
тавата на залеза, димна от смога.
"Все още не съм за човешки очи -
човеците още са в друга епоха."
Зеленият дракон обърна глава,
въздъхна, покри си гърба със глогини,
престори се на планина и заспа
за още най-малко хиляда години.
10.12.2009 14:06 -
нибол
на онези, които на празника ми дойдоха тук, за да ме кълнат - да ме била блъснела кола и да съм останела парализирана...
ексхумират злостни думи
от разложените си ириси
облизали главата на Горгоната
в ректума строшен на огледалото
в гнила наслада
са свикнали вампирите си
да изпъплят от дупките
и обръщайки черва до бяло
да заливат с гавра битието
с къси откоси от упор
разстрелват празници
увредени и окръглени
от спарено черно
задъхани мятат
слюнки заразности
затиснати да общуват самодостатъчно
с никому ненужното
си его
ексхумират злостни думи
от разложените си ириси
облизали главата на Горгоната
в ректума строшен на огледалото
в гнила наслада
са свикнали вампирите си
да изпъплят от дупките
и обръщайки черва до бяло
да заливат с гавра битието
с къси откоси от упор
разстрелват празници
увредени и окръглени
от спарено черно
задъхани мятат
слюнки заразности
затиснати да общуват самодостатъчно
с никому ненужното
си его
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 117 Коментари: 6
Тагове: нибол
Последна промяна: 10.12.2009 18:53
Прочетен: 117 Коментари: 6
Тагове: нибол
Последна промяна: 10.12.2009 18:53
Търсене
