Забравих, че те нося в левия си джоб,
при всичките отминали любови
(из десния се гонят Андерсен, Езоп

Нещо старо, нещо синьо, нещо назаем
 Всяка става на спомена артритно поскръцва.
Всяка дума предишна днес е кожа и кости -

Една подранила Коледна картичка от мен.
Така се случи, че от днес за мене започват Коледните празници - имам семейна годишнина, после следват рождени дни, Коледни и Новогодишни празници, имени дни и прочия...
Та затова точно днес започвам...

признавам, това нещо така ме омота, че не можех дори да говоря...по-трудно нещо не бях писала...за да се появи - трябваше да се изключа от живот буквално.
Alone and Lonely
Той е толкова сам, че душата му ходи на пръсти -

Зелена е тревата на късното ми бягство,
но котиджът не стъпи в темелите на моя дом.
Пътеката ми пак е сред мъхове и папрат,

Там, край пазара, в къщата стара,
която, покрита с капаци, мълчи под липите,
зад тежката порта, живее сговорно

(не е препоръчително за лица под 18 години!)
Аз
бях

В шепа държиш ме - пух от глухарче.
(почти си повярвах, че няма небе)
За "чифт" стискам палци, метнала зарче,

В гърлото на мрака,
утрото пристъпва като зомби вяло.
Фотографска плака -

Вие ми се!
Много ми се вие...
И то срещу луната!

Някой се скита по пустите улици нощем.
Като отвързано куче кръстосва дъжда.
Все се усмихва, макар да е мокър до кости

Жените на Зе
едната е платът на панталона му
очите й са разкопчани

Мъжете не плачат
Бедняшки квартал
и кофи, и кал -

 
Поплачи вместо мен. Аз, след всички разумни компромиси,
и не помня дори как за сбогом се плаче.