Хрисима хризантема

Отдалечавам се от себе си.
И не сезонът е причината,
и не защото уморено е зеленото,
прошарено в дърветата на кичури.
Отдалечавам се като вдовица,
в неделя по алея гробищна,
загърната зиморничаво в шлифера
на невъзможните си обичи.

И няма руна за тъга - да ме изпише,
как роня се с пръстта набрана по подметките,
как сякаш съм отвъд, и колко тихо е,
и колко късно и ръмежно е.
Не искам, а се деля от себе си.
И вече съм съвсем непоправима -
извърната, отрекла се, и безнадеждна,
с очи загнездени в опашката на зимата.

Отивам си от себе си, а крясъкът
на есенния гарван е точката на текста.
Сама не се прочетох, но е ясно -
превръщам се в невъзвръщенец.
Отивам си, и вече съм си минало,
научило своя особен урок.
И съм толкова ничия, толкова хрисима -
хризантема върху пресен гроб.
08.09.08

гръндж гергина-регина ;)))))

точно са нацъфтели!

търсих ти една песен на Милена Славова, но не я открих, затова ти я пея :

Опитах се да светя като крушкаааа, опитах се да ходя на въже, опитах да стоя на тясно, опитах и какво ли още не...

http://www.youtube.com/watch?v=g6q2HDKehUQ&feature=related

ha-ha:))

Регино, ако бях мъж,...

Щях да се влюбя в теб. Много си точна. Сплавта от Интелект и Талант /твоите/ в стиха ти е доста по-въздействаща, отколкото всяка една от съставляващите съчетанието части, взети поотделно. Пък песента "Истина" /другата на Милена/ прибавя и чувство за хумор - снимана е в същия трамвай и със същата дрешка като Ха Ха, поради бюджетни затруднения. Та съчетанието става неустоимо.

......Ма като не Съм...остава ми да ти се възхищавам. :)

и аз те обичам, Мар...

... къде се губиш? :)))
Изчезна един цвят от дъгата без теб!

Да, и аз не разбирам защо, но може би е някакъв вид необходимост и споделям мнението на wonder

гръндж или готик, но ми хареса. Поздрави.:))

просто в един момент ми се стори, че съм ненужна наоколо...не казвам, че вече съм на друго мнение, но засега се навъртам...
здравей!

не е необходимост, а точно обратното...на човек понякога му гърмят бушоните.
здравей!

не знам, но така се усещам...
здравей!

Какви ги вършиш, бе, момиченце......Нали знаеш , че всяка следваща секунда ни превръща в минало, но докато я ....чакаме да ни отброи, вървим към мястото на срещата с нашето бъдеще!

byde6teto poniakoga e dosta 4erno...
kade se izgubi, rotazia?
zdravei!

Изгубих се по пътя към себе си, мило....

трябва някой да те намери, ротация...от сърце ти го пожелавам!

ме върна някъде, някога във времето къде не знам но знаех , че това е нещо
много близко и познато и на фона му твоя стих.... звучи ми така...разбутваш
душата ми .................................................. спомени от време за което не
се сещам само долавям аромата му.........