Постинг
07.05.2010 18:20 -
Писмо до мъртвото ми куче
Автор: lila
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3700 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 08.05.2010 12:09
Прочетен: 3700 Коментари: 10 Гласове:
12
Последна промяна: 08.05.2010 12:09
Здравей, Буба!
Знам, че е смешно това обръщение - "здравей" към едно мъртво куче, знам, че си мъртва отдавна, но някак имам нуждата да общувам с теб... По някакъв начин. Дори и толкова смешен и глупав.
Работата е там, че не се разбирам с хората, Буба. Нито аз мога да ги достигна, нито те искат... Те не порастват, Буба - остават си нацупени деца и все се опитват да се налагат и да тропат с крак... И колкото по-възрастни стават - толкова повече се държат като разглезени деца с другите. Писна ми да педагогствам... писна ми да търся път към всеки от тях...
Искам те обратно, Буба! Искам те да опреш глава на коляното ми, да въздъхнеш и да ме погледнеш разбиращо! Леко беше с теб... без усилия. И макар да не говорехме по обичайния начин, след общуването с теб - бях като нова. Никой човек, дори и родната ми майка, не ме е разбирал толкова добре в разговорливите ни мълчания... Никой човек не ми се е радвал толкова! С какво нетърпение, с какви очи, с какъв език на тялото ли не ми го показваше!? Връщах се, отключвах вратата, а ти като космата пъргава топка се мяташе към коленете ми, принуждаваше ме да клекна, да те погаля... А ти през това време с тънички звуци щурмуваше лицето ми, за да отпечаташ там едно мокро и щастливо близване... като целувка.
После остаря... едва ставаше на треперещи крачета, дочула завъртането на ключа в бравата... Опитваше се да завъртиш опашка, но не ти се получаваше... И ме гледаше виновно, защото лежеше в пишкото си... защото не си могала да опазиш чисто и коридорът миришеше на урина...
Ядосвах се и те навиквах, сменях ти постелката и миех коридора с белина, която те караше да кихаш с часове... А очите ти, Буба, крещяха, че ме обичаш, но не можеш да промениш нищо от ставащото...
И аз не можех... И съм виновна, че те оставих да умреш... Тебе - единственото същество, което ме разбираше без думи...
Не знам сега къде си, но ми липсваш, Буба! Остави ме да ходя още по тая земя и да се блъскам в хора, които не могат и една десета от твоята обич да ми върнат на опитите да ги достигна. И скоро и това ще престана да правя - да се опитвам още да общувам...
Липсваш ми! - Ти беше повече човек от хората, Буба...
Искам те обратно!
Знам, че е смешно това обръщение - "здравей" към едно мъртво куче, знам, че си мъртва отдавна, но някак имам нуждата да общувам с теб... По някакъв начин. Дори и толкова смешен и глупав.
Работата е там, че не се разбирам с хората, Буба. Нито аз мога да ги достигна, нито те искат... Те не порастват, Буба - остават си нацупени деца и все се опитват да се налагат и да тропат с крак... И колкото по-възрастни стават - толкова повече се държат като разглезени деца с другите. Писна ми да педагогствам... писна ми да търся път към всеки от тях...
Искам те обратно, Буба! Искам те да опреш глава на коляното ми, да въздъхнеш и да ме погледнеш разбиращо! Леко беше с теб... без усилия. И макар да не говорехме по обичайния начин, след общуването с теб - бях като нова. Никой човек, дори и родната ми майка, не ме е разбирал толкова добре в разговорливите ни мълчания... Никой човек не ми се е радвал толкова! С какво нетърпение, с какви очи, с какъв език на тялото ли не ми го показваше!? Връщах се, отключвах вратата, а ти като космата пъргава топка се мяташе към коленете ми, принуждаваше ме да клекна, да те погаля... А ти през това време с тънички звуци щурмуваше лицето ми, за да отпечаташ там едно мокро и щастливо близване... като целувка.
После остаря... едва ставаше на треперещи крачета, дочула завъртането на ключа в бравата... Опитваше се да завъртиш опашка, но не ти се получаваше... И ме гледаше виновно, защото лежеше в пишкото си... защото не си могала да опазиш чисто и коридорът миришеше на урина...
Ядосвах се и те навиквах, сменях ти постелката и миех коридора с белина, която те караше да кихаш с часове... А очите ти, Буба, крещяха, че ме обичаш, но не можеш да промениш нищо от ставащото...
И аз не можех... И съм виновна, че те оставих да умреш... Тебе - единственото същество, което ме разбираше без думи...
Не знам сега къде си, но ми липсваш, Буба! Остави ме да ходя още по тая земя и да се блъскам в хора, които не могат и една десета от твоята обич да ми върнат на опитите да ги достигна. И скоро и това ще престана да правя - да се опитвам още да общувам...
Липсваш ми! - Ти беше повече човек от хората, Буба...
Искам те обратно!
Преподавател напусна ПУ заради ”доктор” ...
Здравей сладорано!
Как мениджърът на Ливърпул Боб Пейсли се...
Здравей сладорано!
Как мениджърът на Ливърпул Боб Пейсли се...
1.
amenda -
Знаеш ли, разплака ме написаното от ...
07.05.2010 23:48
07.05.2010 23:48
Знаеш ли, разплака ме написаното от теб, Лила...
Но не ми стана мъчно за теб, слабите хора нито осъзнават че са такива нито го признават... Ти си силна, може би малко самотна, да, но и това ще мине...
Усмивки ти желая безброй :-))
И бъди благословена!
цитирайНо не ми стана мъчно за теб, слабите хора нито осъзнават че са такива нито го признават... Ти си силна, може би малко самотна, да, но и това ще мине...
Усмивки ти желая безброй :-))
И бъди благословена!
2.
divna8 -
И аз съм на мнение, че животните ни разбират по-добре от хората около нас...
08.05.2010 00:51
08.05.2010 00:51
Може би защото си остават хора и никак не искат да се превърнат в човеци! Животните жадуват тази мечта - от обич към нас - и може би затова успяват... И "в разговорливите мълчания" разказват повече за тази сбъднатост!
Благодаря ти, Лила, че те има - да споделяме болката от изчезващия вид... човек! И да жадуваме да си върнем човешките приятели-животни... Животни за другите, не и за нас!
Спокойна вечер!
цитирайБлагодаря ти, Лила, че те има - да споделяме болката от изчезващия вид... човек! И да жадуваме да си върнем човешките приятели-животни... Животни за другите, не и за нас!
Спокойна вечер!
съжалявам, че текстът те е разплакал, аменда...наистина вътрешната самота е по-страшна от всичко останало.
благодаря ти, че беше тук, благодаря ти за думите!
бъди!!!
цитирайблагодаря ти, че беше тук, благодаря ти за думите!
бъди!!!
питам се понякога - какви човеци бихме били без спазваните условности?...имах щастието едно невероятно куче да ме избере за приятел и си дадох сметка, че условностите са превърнали общественото животно "човек" в нещо наистина ужасно...
само да можехме да бъдем така естествени и истински в отношенията си като "глупавите животинки"...само да можехме...
лек ден, дивна8!
цитирайсамо да можехме да бъдем така естествени и истински в отношенията си като "глупавите животинки"...само да можехме...
лек ден, дивна8!
Зная как се чувстваш... Пинчерката Мими беше 15 години член на семейството ми, най-обичащото куче на света... Няма я от 4 години, но често си спомням за нея, липсва ми. :( Никой и нищо не можеше да помогне, когато остаря и се разболя... Сега имам Тото, но не е същото...
цитирайРазплакваща си...
цитирайте са като хората...не са заменяеми.
цитирайаха...малко така, но ти не се коси!
цитирай
9.
анонимен -
boji-i az.......
15.08.2010 15:53
15.08.2010 15:53
i az imam takiva slu4ei..6 kotenca mi omrqha i dnes oste edno nedei da se izmy4vas zastoto mojes da si vzemes novo ku4e kato buba,no nikoga nqma go zameni kakto nikoi drugi kotki nqma ga gi zamenqt
цитирай
10.
анонимен -
bojitooooooooo
15.08.2010 15:56
15.08.2010 15:56
ne se izma4vai
цитирайТърсене
Блогрол
1. Радост Даскалова - лична страница
2. ОТКРОВЕНИЯ - СТИХОВЕ И ПРОЗА
3. ДРУГИЯТ МИ БЛОГ
4. Любовни истории за герои с опашки
5. Снимка - моите албумчета
6. Буквите
7. Клип "Купи ми за Коледа"
8. Клип "Тихичко"
9. Клип "Аз съм грахчето"
10. Клип "От правилната страна на тревата"
11. Клип "Когато съм другата"
12. Клип "Дърво със сърце"
13. Клип "Мокри обувки завинаги"
14. Клип "Апел на погрешно орисаната"
15. Клип "Когато боговете са смъртни"
16. Клип "Поплак"
17. Клип "Очи"
18. Клип "Ще ми бъдеш ли дом?"
19. Клип "Мъжете не плачат"
20. Клип "Да докоснеш мишена"
21. Клип "И те нямам"
22. Клип "Не ми се умира"
23. Клип "Писмо без бутилка"
24. Литературен свят
25. Стихове
26. Книгата ми "Душа на каишка"
27. Свободни поети брой 3
2. ОТКРОВЕНИЯ - СТИХОВЕ И ПРОЗА
3. ДРУГИЯТ МИ БЛОГ
4. Любовни истории за герои с опашки
5. Снимка - моите албумчета
6. Буквите
7. Клип "Купи ми за Коледа"
8. Клип "Тихичко"
9. Клип "Аз съм грахчето"
10. Клип "От правилната страна на тревата"
11. Клип "Когато съм другата"
12. Клип "Дърво със сърце"
13. Клип "Мокри обувки завинаги"
14. Клип "Апел на погрешно орисаната"
15. Клип "Когато боговете са смъртни"
16. Клип "Поплак"
17. Клип "Очи"
18. Клип "Ще ми бъдеш ли дом?"
19. Клип "Мъжете не плачат"
20. Клип "Да докоснеш мишена"
21. Клип "И те нямам"
22. Клип "Не ми се умира"
23. Клип "Писмо без бутилка"
24. Литературен свят
25. Стихове
26. Книгата ми "Душа на каишка"
27. Свободни поети брой 3
