а....почакйте моля
и един шоколад!

сладкарче падаш..:))

той е за Презаряд

е, ти по-добре си знаеш...

Във страстен глад, след водопад
от пяна и сметана
след презаряд, от топъл шоколад
аз пак ще те подхвана

На мечтите или на спомените ......
Чуден ти е стиха , а акордеона просто допълва блестящо неказаните думи .
Моят град е Лондон и блестящите му, мокри чадъри ......

и моят е Л. но отскачаме понякога до Пари...

За мен една бира, гарсон!
Прекрасно музикално допълнение към още по-прекрасния стих!

:))))

аа...то беше по Коледа и бирата в студа никак не върви...пък и франките наблягат на вино...в повечето случаи червено:))

Музиката резонира толкова адекватно на стихчето, че за момент се сепнах дали въобще я има или просто това ми звучи, докато чета стихчето :). Много е приятно написаното!

мисля, че от стихче става сюжет за малък разказ...ти си на ход:))

Стихчето ти звучи достатъчно въздействащо и завършено, за да е просто сюжет за нещо друго. Поезията и прозата не са в причинно-следствена връзка, нито в отношение на субординация, знаеш :) Просто звучи завършено и е наистина въздействащо. А иначе сюжетите са навсякъде и колкото по-малко детайлни са изначално, толкова по-добре, за да може авторът да вложи повече въображение. Сюжет може да бъде дори една химикалка, полегнала на бюрото. Но кой ли съм аз, та да знам :)

Преди малко прочетох и твоето "Ноктюрно за две кафета". Много ми хареса! Прекрасно е, когато внушението надхвърля механическото значение на думите.

съвършено прав си! - не са в никаква връзка...шегувах се със сюжетността на стихчетата си и намекнах, че очаквам още разкази на блога ти, но съкратения ми стил ми изигра лоша шега на свой ред...
и разбира се, че една химикалка на бюрото страхотно развързва въображението!
благодаря за добрите думи за нещата ми!
поздрав сърдечен!

За асоциацията... За малкото бистро до картините на уличните художници, а един музикант пуска по посоката на заскрежения вятър акордите на песен на Шарл Азнавур...
Б.

така беше, калин8, наистина! - шляехме се из Монмартър, беше студено, кафенето, наистина имаше виолетов неон и пихме топлото кафе, гледайки през витрината художници и картини, а в заведението звучеше Пиаф...
аз ти благодаря,че беше с мен там.

на бис, мис!

здравей, лопе!!

двама влюбени, прегърнати по стръмните стъпала на Монмартр... Не съм била там за Ноел, все с кестени си топлехме ръцете.

не мога да устоя на тази музика с акордеон! Така свиреше сестра ми и танцувахме с мама!Френски шансон! Благодаря!

че какво им е на кестените?:))
супер са си!
здравей, тили!!!

ето, това е! - да събудиш нечии мили спомени...никак не е малко!
здравей!

... :)

...както винаги...

() ()
(*.*)
( o o)@

тре жоли, ма шер!:))

Хубаво стихотворение, lila!
Поздрави и от мен!

здравей, скарлет!!!

Стихчето е така игриво и забавно,
а подбора на музиката го допълва идеално.
Сякаш съм в един друг град с други мисли и с други желания.

Предлагам ти lila при издаване на стихосбирки и при желание от твоя страна да я представиш в Свищов (градът на Алеко, градът на многото дарители и многото първи неща). Предлагам при желание от твоя страна това да се състои в сградата на „Светиниколското училище” в Свищов, където работя. Сградата разполага с четири зали и прекрасна градина. http://stnikolskoschoolcomplex.blogspot.com/

благодаря за хубавите думи, танярисемова!
също и за поканата!...едва ли ще имам някога книга за представяне, но приятно ми е да чуя колко горда си със своя град!
чисто сърце, родолюбиво!
благодаря ти - трогна ме!