Забравих, че те нося в левия си джоб,
при всичките отминали любови
(из десния се гонят Андерсен, Езоп
и страх да не завъдя нови).

Напомням с нещо мравка, носеща палто.
В ръкавите ми щурат се вселени,
тежат ми двата джоба и, не знам защо,
в палтото най ме няма мене.

Забравих те, но странно - още помня как
за теб седях на дюната си с думи
и правех пясъчни дворци, и чаках знак,
че има нещо помежду ни.

Сега си в джоба ми - забравен, стар бонбон,
изгубен и така и ненаяден.
А някой горе, от небесния амвон,
шепти, че е останал гладен.
12.01.2011
Радост Даскалова

Вълшебен постинг! Поздравления!

розка, мигър това си ти? или се бъркам?:))

Как ще наричаме "някой горе", дали Бог или енергия не знам дали е важно, но съм привърженик на мисленето, че неговата сила се захранва/поддържа/ от положителното в нас, от обичта и когато те се оттеглят от дните ни, то "някой горе" остава гладен. Вярвам в бумеранга на енергиите!
Отново е много хубава творбата ти,лила!

да, онова нещо се храни с любов най-вероятно...и една по-малко му струва недояждане...
чнг, бизкочо и благодаря, че коментира!

Много, много ми хареса.
Поздрави!

Не ме познаваш, ама това няма значение. Важното е, че тук е яко:))))

здравей, христо27!
радвам се, че ти е харесало...

нищо...ти ще си ми тукашната розка! нали може?:))

Пък аз си нося едно мъничко книжле на Д. Дулев "Образцови хора"... :)
И за много години!

Дулев?... не съм чувала...за какво иде реч?
и чнг, разбира се, ивана59! - живот и здраве да ти е!

Прекрасна вечер от мен!

още повече - небесата:
най-истинското осъществяване
е да ги имаш и двете:
като бонбон - изяден,
но продължаващ да съществува,
споделен от небцето,
което в чужда уста танцува :)

Поздрави!

Божествената любов я прави по-силна и от камъка! И гледай с любов!
Прекрасно стихотворение си написала!

Обожавам писането ти. Ако можех , бих писала точно така.

ок супер!
приятна вечер, розка!:))

охоо...неочаквани аспекти, свобода64!
ама, нали всеки от своята си камбанария гледа - така ми се получи с разсъжденията...:(

дай, Боже всекиму Божествена любов, но аз обърнах полюсите и ей, такива едни се получиха...
здравей пак!:)))

обожанията са взаимни!
кой иначе ще усеща дъжда като целувка на коте?...или ще виджа живота си в капка парфюм?...или просто ще приема неделята като обло топче сладолед във фунийка от облаци?
айде, да сме себе си, чайна...така светът ще е по-богат!
аз съм благодарна, че имам възможността да те чета!!

Ах, тези забравени бонбони...Дали не ги идеализираме излишно?
Поздрав за стихото.:)))

тъкмо днес се чудех като какво се чувствам - и ти го каза "мравка със палто" :))
а за песента да нес поменавам, че ми е една от любимите :))

слънчеви поздрави!

НахранИ Бога! Ще е сто пъти по-благодарен от разглезения Адам.:)

Чудесен стих!
Б.

:) брилянтна си!

Така е, и аз имам усещането, че някъде някой-и, се храни или хранят с нашите емоции, но нали сам Кастанеда дефинира това. Дории да е измислица, достоверно е някак.
"а паметта ми е прокъсано платно,
където най ме няма мене." - изпуснем ли нишката на душата си и ... оттам тръгват повечето ни проблеми. И най ме е яд, когато други се опитват да добавят свои шарки в собствената ми черга, но като обичаш, позволяваш го. После гледаш и не можеш да се познаеш. Наново да се насновава стана, това е спасението.
Това с бонбона ми е познато и буквално, и не само:)

ми не знам дали ги идеализираме...седят си по джобовите ни и все се бутат, а уж сме ги забравили...:))
чнг, елеоноракняжева!

мравки сме, разбира се, матилда...но поне ме крепи мисълта, че имаме цели вселени в ръкавите и още нещо - според Окуджава, за всяка мравка си има някъде и мравчо:))))))
чнг и жива и здрава да си!

опитвам се, инжир...но не винаги се получава...
чнг ти желая!

здравей, калин8!
здраве и късмет през новата година!

ъъ...белтъчна съм, иви!:))
честита нова година!

Кастанеда? - брее, виж ти къде съм тръгнала и аз?!:)) то поне да бях го чела човека...
по-скоро си представях нещо като в Матрицата...но не точно.
и си права! - на проядени платна от молци приличаме след всичкото, което сме преживели...отделно, че ни се диктува и ние позволяваме...
много пъти съм си мислила, че друг живот да имах - няма да позволя, ще заобиколя и няма да разреша.
но после се сещам, че сигурно новият живот си върви с нова памет, та едва ли ще се предпазя пак...
такива едни...
благодаря, че намина и чнг!

Бъди Радост!... :))