Почти не присъствам, почти не живея -
уж остров в атласа, а всъщност – петно.
Отплува последната лодка от кея

Празен знак е за нея леглото -
и прилича й на йероглиф.
Нощем то я поглъща, защото

 
Вали и драска по прозорците
дъждът с прозрачните си нокти.

Тази моя тъга с прежаднелите устни,
този малък и гладен за мен паразит,
се е впила до вените чак и не пуска -

Ще си измисля някакъв живот,
какъвто си признавам, че го нямам.
Щастлив. Насън, наяве - бод след бод,

Онзи петък не свърши със събота.
Арестува ме да го живея.
Наслаждава се, с нокти и ръбове,

Мъжете, които мечтах, до един ме отминаха.
Останах - забравена лампа да светя,
да черпя енергия в празна квартира от минало,

 

През дима на цигарата
усмихва се старата,
забранената, грешна любов,

В усоето, над огън стъкнат,
в гнездо от луднал зимзелен,
сред кичури от пламък къкри,

Боли ме третото око
от ръбове в човешката порода,
от абордажни куки по

 Тя е съвсем обикновена книга. Дори и ISBN си има. Само, дето е електронна и безплатна. Представам ви "Душа на каишка" с любезното съдействие на Георги Ангелов и Литературен свят - моля, комуто моите стихчета допадат, заповядайте на линк...

17.09.1976
13.02.2012
Прави ни времето все по-сами -

Защотото оставих гласа си да скита -
бездомник, от гладните глутници хапан,
пропуснах мига да им видя следите -