Почти не присъствам, почти не живея -
уж остров в атласа, а всъщност – петно.
Отплува последната лодка от кея

Празен знак е за нея леглото -
и прилича й на йероглиф.
Нощем то я поглъща, защото

 
Вали и драска по прозорците
дъждът с прозрачните си нокти.

Тази моя тъга с прежаднелите устни,
този малък и гладен за мен паразит,
се е впила до вените чак и не пуска -

Ще си измисля някакъв живот,
какъвто си признавам, че го нямам.
Щастлив. Насън, наяве - бод след бод,

Онзи петък не свърши със събота.
Арестува ме да го живея.
Наслаждава се, с нокти и ръбове,

Мъжете, които мечтах, до един ме отминаха.
Останах - забравена лампа да светя,
да черпя енергия в празна квартира от минало,