ОБЕСНИЦА
Аз се връщам понякога през златокосите просеки - 
там пътеката още с мъха си ме помни. 

**
Две хапки хляб,
и малко сол от снощната вечеря.

Мон амур, тази Коледа е виолетова.
("Силвупле, две еспресо, гарсон!")
Да се стоплим за малко с кафето,

Историята ни
в обувките на пролетта
тътрузи токчета като пияна блудница.

никого не съм мразила толкова
колкото теб обичам.
и лагерувам над движещи се пясъци,

Тиха съм...тиха - въздишка в сумрак.
Свеждам си клепките с няма усмивка.
Пламъче в шепа съм - бях и не бях.

Здравей, Буба!
Знам, че е смешно това обръщение - "здравей" към едно мъртво куче, знам, че си мъртва отдавна, но някак имам нуждата да общувам с теб... По някакъв начин. Дори и толкова смешен и глупав.
Работата е там, че не се разбирам с х...

Постой, да помълчим поне,
макар не беше моя половина.
На мен горчивото небе