Свети над моята къща черна луна.
Пие я - сякаш е стомна.
Вика ме къщата бяла да се прибера.

тя е онова, което винаги е била.
и смехът й не бие на истерия,
нито е киселица усмивката й.

Трето кафе
протяга ръце,
за да не падна във себе си ничком.

Та...как съм, ли? Цъфтя и връзвам!
Под покрив (слава Богу!) и нахранена...
Проблемът е, че ми омръзна

 
Как ми се свидиш да те събудя -
както заспал си... е грехота.