----------

А беше Розата на ветровете,
в звука на булевардните ни стъпки,
в ръцете ни докоснати, поете,

Две високи думи – чак до гърлото.
Трудно се изричат, трудно премълчават.
Тежки думи – камъни за хвърляне,

 
Ти няма никога да разбереш
цвета на дългите ми листопади.

Зиморничава зима е кураторът
на мраморните ангели пред криптите -
пленени в камъка си авиатори

Седя, като врабче,
на перваза на деня си,
сред мислите си, че

 
падащите листа прелитат край прозореца ми.
падащите листа са от червено и златно.