Спусъкът на мълчанието

http://www.youtube.com/watch?v=4SvA90J-YqM


Тегнат над двете ни бири облачни плажове -
неутешими пастелни чудовища.
Малкият пъб е последната линия, врязана
в поливалентните наши кръстовища.
Лодки разсъхнати спят по очи, и лагуните
тихо сънуват в сгъстено поднебие.
Кеят приплясква със длани и дави ни думите,
морен от плач да им прави молебени.
Ние сме спусъци на заредени мълчания,
втренчено в пяната бирена спрели дулата си.
Тя ни рисува планински вериги в Танзания,
и се топи на вода за веслата ни.
Два стръмни острова сме в чекмеджето на лятото -
(няма ни в картите на Пасифиците)
двама самотници, хвърлили брод през Екватора -
остри скали за гнездене на птиците.
А помежду ни - онази, която я имаше,
с кротки очи разпуска косите си,
за да измоли смирено за мене и зимата,
нощ още само със теб…за помилване.

18.07.08

Нямам думи , страхотна си !

strahotna e...tazi moq priqtelka...i obe6tavam skoro da i napi6a pismo... :)

неее - ти си страхотна!!

оо...Марк!?...къде ходиш, бе, човече?...дай, лапа!