Объркации

Беше утре, стана вчера.
Тръгна времето назад.
Скрих се, за да се намеря,
в този селски град.
Здрав съм, щото легнах болен.
Сляп съм и видях.
Млъкнах, за да проговоря:
"Жив съм, затова умрях!"...

Край извора от жажда ще загина;
До огъня треперя вкочанен;
В родината си сякаш съм в чужбина;
Съвсем съм гол и царски пременен;
Усмихнат плача, чакам без отрада;
Могъщ и слаб в един и същи час;
От радостта не чувствувам наслада,
добре приет и нежелан съм аз.

Ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед стар за врана млада;
Щади ме този, който ме напада;
Лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада -
добре приет и нежелан съм аз.

Сбрах, Господи, от знания грамада,
а сред невежество духът ми страда;
Пристрастен искам равенство за нас.
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз.

Франсоа Вийон

самото присъствие на строфи на Вийон под глупавините ми, е вече комплимент!
благодарско, Мар!

Ето, за повдигане на самочувствието ти:

"И тъй върху основи луди
смутените ми сетива
изграждат в моята глава
една постройка от заблуди."
Сор Хуана Инес де ла Крус

Пират, изтръгнат от нирвана,
кристалчета солени в мед,
пожарище в сибирски лед,
къртица сляпа на тавана,
и космонавт на мотопед.
Тунел от слънцето огрян
и гущерче на делтаплан.

След бурята разцъфнал пън...
Един отвътре, друг – отвън.

Димяща лава под асфалт,
застопорено колело,
комета с мръзнещо ядро,
изящно цвете от базалт,
свещичка с дъх на колендро.
Край паднал ангел – светъл лъч,
А в монастира – мрак и жлъч.

Будуващ в своя земен сън –
Един отвътре, друг отвън.

Един отвътре, друг отвън.

Хей, яко будуваш в своя зимен сън! Уж летаргии, туй-онуй, ни жива, ни умряла, а всъщност - цяла хала. И при това Лихала.
/Лилава , де!/

момиченце, не се закачай!:)

Ми ти си плачеш за "един наяве, друг насън".

шшшшъш!....ще те чуят!!...тайна е това!:)

Упс, извинявай. Ма то щото "жив съм, затова умрях" си е съвсем ачик, та мислех, че не го пазиш в тайна. Иначе недобронамерената недискретност ми е враг. :)