Жената-цигулка
(На моята Л.)

http://www.youtube.com/watch?v=jtYVY4g5-hA

Тя винаги плаче, когато звучи Piazzolla -
тогава е опната струна от клетка за птици.
Тогава седи на перваза и малка, и гола,
наронва живота си в шепичка гладни трохици.

Минават през нея сезони, вибрации, хора.
И тя ги бележи със звук, както те я бележат -
една вокализа за хляб и отворен прозорец,
готова да храни крила с резонанс на надежда.

А толкова малко й трябва, че няма да стигне
дори на врабче да нахрани до сито инстинкта -
ръката, която умело по нейните мигли
изсвирила би най-прекрасната, чистата квинта.

Тя още очаква, приседнала там, пред стъклата.
И струните в нея пропяват и вятъра дирят.
Жената-цигулка не е всеизвестен Amati,
но е инструментът, на който и Господ би свирил.
Радост Даскалова

Влъхва си Радост Даскалова!
Брилянтна, с твоята човешка Поезия!
И с толкова красота! Невероятно е!
Благо-даря!
________________

...а защо не и ...за Теб гениална?!!! :-)
http://www.youtube.com/watch?v=guRDYdqupb0
Времето е само в часовника.

л.

но мисля,че косата и е синя и има поне една дантелена ръкавица,с която да помаха на утрото,завиващо на запад от втория чадър

чика,ти си знаеш:)

мейби ай, мейби ю...
но повече ти! - аз съм така - между другото...
:))

аабсолютно! - особено ръкавицата от фина паяжинна дантела...
здрасти, Дрес!:))

харесвам ти цигулковите сола!!!
Цунк:)

благодаря ти, Ел! - аз пък ти харесвам резонансната душа.