Брокатена прегръдка

Тъмносиня брокатена нощ.
Не заспивам - уви...не заспивам.
И люлея небесния кош,
а съм малка - власинка коприва.

А съм само очи и небе
и на двадесет грама от тлена.
И е странно - как "просто човек"
ще приспива безсънна вселена.

Тя ме гледа с харман от слънца
и си тръсва петльовия гребен.
И не спи...и не спи от инат,
че приспива я някакъв земен.

Тя не знае защо аз не спя.
Че броката й като люлея,
 аз прегръщам и някого там,
който също живее във нея.

бла-бла-блаааааааааа
гепи ми хуя ако ти дам

всички шибани анонимни не вземат да се гръмнат!

чика,ти си знаеш

ИИИИиииииииии, ама това беше страхотно!
Наистина!
Благодаря!
:)

истинска прегръдка
усетих я
както и аромата на смокиня

Браво на теб!
Б.

браво, Радост !

Много нежен стих, Реджи...

състояние някакво...не мога да го определя, но наистина беше особено.

благодаря за бравото!!

благодаря ти, Б.!!! - уча се подобно на теб на плейкаста - хубава игра!

ехаа...как ми се прияде сладко от зелени смокинчета!
обичаш ли?

ехаа!!!...че готин комент - развълнуван такъв...благодаря ти!

споко, чика! - нса идосвай!...радвам се, че си тук и благодаря за онова красиво нещо!!! - май фани валънтайн...

http://www.youtube.com/watch?v=jvXywhJpOKs

как ще го дадеш някому? - нали ти е все в шепата и лъскаш...лъскаш...
внимавай да не хванеш мазоли от този тежък физически труд!

толкова топло и човешко...покъртително чисто, трогателно искане и така близко до мен

въобще и не се съмнявам, че и ти имаш такива моменти! - такава романтична и сенситивна натура като теб, не може да е нямала подобни състояния...
апропо, снощи пак ти четох оня великолепен керемидов офорт за Сулема - прелест!