Приспивам във мен таралежа. 
Ще трябва да бъда добра,
оплетена в жалката мрежа
"за малко пари на ръка".

Заспива бодливата същност,
сънливо прекланя глава.
Защо унижавам се, всъщност? -
За малко пари на ръка.

Люлея се в мрежата вяло
и после, когато умра,
ще зная защо съм живяла -
за малко пари на ръка.

Безкомпромисна съм сега, преди и винаги!

какво имаш предвид?

таралежа. Никога! ;))

хехе...правилно!
дори и ако таралежът е без бодли...:)))

моят няма кой знае колко бодли, ама какви ! :) Убоде ли .... :)
е как да си го приспя ? то и да искам - не заспива !!!
Браво, чудесен стих !

Аз пък се вписвам в това стихо и си го признавам. Бедна не съм, но богата няма да бъда. Нямам нюх за сделки, от каквото и да било естество. И не виждам защо да ме е срам. Ако някога след смъртта ми някой вземе, че ме продаде в по-големи тиражи, току-виж дъщеря ми забогатяла от моята закъсняла слава. А дотогава - за малко пари на ръка.
Поздрави за стихото, Радост.:)

"за много пари на ръка" ?! :)

поздрави от моя - на твоя таралеж!

знаеш ли? - спомних си точно момента, в който написах това нещо преди доста време...седях на работното си място уморена и депримирана и се чувствах повече от ужасно...навън беше прекрасен юни, хората се разхождаха, а аз трябваше да стоя там като наказана...и за какво? - осъзнах, че е за малко пари на ръка...
здравей и извини за лирическото отклонение!

малко или много пари не е логическото ударение, бвен...ударението е на "на ръка" - онова унизителното подаване в ръката...
това е.

Дори и когато спят, таралежите са си таралежи. Бодат.:)

Няма вече "на ръка", всичко през банкомат ;-)

Приятна вечер и спокойна нощ ти желая :)

как обичам кеш :))

$$$$$


well

и за песничката...