Носталгично В старата къща, точно до парка,
(още въздишат пред нея липите)
бяха ни думите толкова малко,
че досега си навеждат очите.

Птици отчаяно кърпят небето,
грачи раздраното минало време.
Ти си на палци до другия петък,
аз съм бодливата топка от нерви.

Мерим на пръсти избраните примки,
във вратовете ни впили филизи.
Ето животът ми - купчина снимки,
твоят - по горното копче на риза.

Там, над липите и старата къща,
изгревът идва само по навик.
Няма ни алени в него и също,
няма ни в залеза, гаснещ в лилаво.

Старата къща, в дрезгави мисли,
сигурно помни ни - влюбени двама.
Някой напук по вратата е писал:
“В старата къща вече ни няма!” 13.03.07

http://www.youtube.com/watch?v=G7iJC0VfxX4

Велика си !

нищо не съм аз...само един човек, и много спомени.

Tи си добър пазач на спомени , а аз не , аз ги гоня , пропъждам ги , не понасям тяхната жестокост , двойно съм наказана , да ги имам , много и красиви , и да ми причиняват болка ...Сивотата на момента ме избра да я нищя ...и и се отдавам , лека вечер !

нищо красиво не си отива!...имай си ги, а болката - нека си върви!

По-тъжно можеше да бъде само ако не се беше случило. Отключвай понякога изворите, като в този стих. Даряваш свежест. Може пък да има Алеф, където всичко е /било/ събрано /ще се събере/? в една точка. :) Може и да няма. Тогава някой сяда под липите и го измисля.

нее...тук специално не шехерезадствам...имаше такива липи, и такова момче...само аз вече не съм същата.

Щом си спомняш, значи си И същата. Но малко по-лилава. Нема лошо. Не ти ли се е случвало да донаписваш сцени от миналото, без дори да си даваш сметка за това? Защото "паметта, слава Богу, е най-великият лъжец"?...Това нямаше отношение /само/ към стиха. Просто "всяко назоваване ограничава от една страна и отприщва фантазията, от друга". Пишещият щрихира, читателят донаписва, всеки чете свой уникален текст, дори самият автор, ако погледне произведението си след време. Аре, че днеска нещо се разломотих. Хванахте ме прегракнала, а като не мога да говоря, трябва "поне" да пиша.
А ти знаеш ли със сигурност, дали Шехерезада е срещала Синдбад? Аз си блъскам главата, откакто превеждах анимационното филмче. Трябваше да питам самата Шехерезада - срещнах я наскоро, не бях я виждала през последните 400 години. Беше написала нещо за един луд швейцарски лекар и неговото творение. Докато изпитваше носталгия по младостта си. :)

хахаааа...да ти имам метлата пропелерна!:))