Колко път извървях - по-добре не пресмятай...
Треволяче на вятъра - корен без дом.
От онези, които си търсят местата,

 
"Някои хора остаряват като катедрали, а други - като цървули."
Момо Капор

Приспивам във мен таралежа. 
Ще трябва да бъда добра,
оплетена в жалката мрежа

Не мога да искам...Мога да мога.
А много го искам да мога да искам...
Да! Искам да искам, (може и много!)

Този дъжд ми дойде като нафора -
да нахрани и да причести.
Да е мен и без всяка метафора,

Последна цигара
с коняка на бара.
И после ще трябва да си върви...

Свети над моята къща черна луна.
Пие я - сякаш е стомна.
Вика ме къщата бяла да се прибера.

тя е онова, което винаги е била.
и смехът й не бие на истерия,
нито е киселица усмивката й.

Трето кафе
протяга ръце,
за да не падна във себе си ничком.

Та...как съм, ли? Цъфтя и връзвам!
Под покрив (слава Богу!) и нахранена...
Проблемът е, че ми омръзна

 
Как ми се свидиш да те събудя -
както заспал си... е грехота.

Искам да си призная на всеослушание, че аз съм една голяма мухла. Аз съм толкова голяма мухла, че ако има конкурс за мухли - ще взема второ място! Ама - ще попитате - защо второ място ще заемеш, когато си толкова голяма мухла?!
Ами...прос...

ще се родя по коледа
прескачайки неделите
със наръч непристойни пролети

Пълна е кръвта ти със сини облаци,
а дланите на очите - меки само за мене.
Сипят се бели пера от крилата ти,

ОБЕСНИЦА
Аз се връщам понякога през златокосите просеки - 
там пътеката още с мъха си ме помни.