признавам, това нещо така ме омота, че не можех дори да говоря...по-трудно нещо не бях писала...за да се появи - трябваше да се изключа от живот буквално.
Alone and Lonely
Той е толкова сам, че душата му ходи на пръсти -

Зелена е тревата на късното ми бягство,
но котиджът не стъпи в темелите на моя дом.
Пътеката ми пак е сред мъхове и папрат,

Там, край пазара, в къщата стара,
която, покрита с капаци, мълчи под липите,
зад тежката порта, живее сговорно

(не е препоръчително за лица под 18 години!)
Аз
бях

В шепа държиш ме - пух от глухарче.
(почти си повярвах, че няма небе)
За "чифт" стискам палци, метнала зарче,

В гърлото на мрака,
утрото пристъпва като зомби вяло.
Фотографска плака -

Вие ми се!
Много ми се вие...
И то срещу луната!