Този ъгъл е мой и не мърдам от него.
Преди време, нали ме наметохте в ъгъла?
Ако искам - ще си рецитирам Онегин,

Недовижда проклето сърце. Недовижда.
А пък после ми плаче, че няма късмет.
Припознава врага за приятел и ближен

Много не искам - няколко думи,
светлият здрач в октомврийска гора,
дивият дъх на окапала шума,

Жълти листа като плахи секунди
капят по мене от стария бряст.
Толкова друга съм, че ми е чудно -

Късно ми кацаш, светулко, на рамото.
Здрачът ми вече е с цвят на къпина.
Вече ноември е - леден и мраморен

  Профучават край мен ешелоните на дните ми. Понякога не сварвам да ги видя - докато вдигна глава и... няма ги.
И само ехото остава да трещи в ушите ми. Само въздушната струя, от профучаването им, залюлява главичките на цветята, които ...

Постой, да помълчим поне,
макар не беше моя половина.
На мен горчивото небе

Този кон ме очаква отдавна на хълма.
Инкрустира в луните ми фин силует -
как във сини треви е нагазил до хълбок,